Сенгтай никога не е вярвал в съдбата или в съществуването на сродна душа, а по-скоро в способността си да прави собствени избори. При всеки дъжд звукът около него заглъхва и има възможност да чуе сродната си душа. От друга страна, Пат търпеливо чака непознатия глас, но така и няма щастието да го чуе. Дори в разгара на проливния дъжд гласът на сродната му душа е неуловим. Различните им убеждения приличат на игра на дърпане на въже под дъжда. Ако съдбата играе някаква роля, дали Сенгтай ще се противопостави на волята, или Пат ще бъде изигран?