Дон Антонио живее в ранчото си близо до Гуанахуато. Един ден той получава писмо от Исабел Клара, първата му любов. Тя умира и го вика при себе си. Докато умира, тя му поверява грижите за дъщеря си Есперанса, а той обещава да бъде втори баща на момичето. Консуело, съпругата на Антонио, е много недоволна, че съпругът ѝ е взел момичето в дома си и се отнася с него много лошо. От друга страна, Луис Густаво, синът на Антонио, веднага се чувства привлечен от нея. Консуело не харесва това и изпраща Луис Густаво в чужбина, а Есперанса - в манастирско училище.
Силвия, дъщерята на Фермин, съсед на дон Антонио, също заминава за чужбина - разглезено, егоистично момиче, което е влюбено в Луис Густаво и ревнува Есперанса. Въпреки това Луис Густаво не може да забрави Есперанса, а в Силвия вижда само приятел.
Минават десет години. Есперанса се превръща в красива млада жена. Тя се връща, за да се грижи за умиращия дон Антонио, и се запознава с братята Мораима, които вече притежават всички земи на дон Антонио. Един от братята Мораима се влюбва в Есперанса.
След като се връща от погребението на баща си и вижда Есперанса, Луис Густаво най-накрая се влюбва в нея. Но страстта му към Есперанса се събужда и у Фермина. Тя и Консуело заговорничат да разделят Есперанса и Луис Густаво. Консуело "признава" на Луис Густаво, че Есперанса е незаконна дъщеря на дон Антонио и следователно негова сестра. Ужасен, Луис Густаво се жени набързо за Силвия и напуска страната, оставяйки любимата си, без да ѝ признае причините за своя акт.