В торента освен филма, има и кратко интервю с Анри Кулев, в което говори за него.

## Резюме : Първата българска книга с международно значение, успяла да привлече вниманието на европейския научен свят от XIX в. към България и нейното минало. Обявена още след появата си за мистификация, последвалите я анкети и изследвания на десетки просветени умове от миналия век до днес не са дали убедителен отговор на въпросите, свързани с нея. Една от най-големите културни сензации в новата ни история е сборникът с народни песни „Веда Словена“, съставен от Димитър Веркович.

"Сборникът "Веда Словена" включва български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха. Издаден е в 2 тома през 1874 г. и е представен през 1867 г. на Първата всеруска етнографска изложба в Москва. Там предизвиква сензация, тъй като показва, че в песенното културно наследство на помаци и мърваци от Югозападните Родопи има наличие на митологеми и исторически спомени от предхристиянски времена. Песните са събирани в села в Татар-Пазарджишка и в Неврокопска кааза.

Изданието е посрещнато с възторг от едни и "на нож" от други наши и чужди безспорни авторитети, между които Луи Леже – ръководител на катедрата по славянски езици в "Колеж дьо Франс" в Париж, Константин Иречек, Иван Вазов, Иван Шишманов. Те отричат оригиналността на събраните песни от Родопския край и обвиняват съставителя и неговия помощник Иван Гологанов в литературна мистификация.

Според Луи Леже не може да се приеме тезата, че древните македонци, траки и илирийци са принадлежали към индийската раса и че в народната памет са съхранени толкова дълги песни.

Авторите на филма откриват, че всички, които оспорват оригиналността на събраните песни, правят това от своите кабинети, без никога да са проучвали проблема на място. И обратно – хора, изследвали народното творчество на терен, приветстват дейността на Веркович като патриотична. Това са най-големият етнограф и фолклорист по това време Димитър Маринов и Кузман Шапкарев, който казва, че учени, които сами не са събирали народни песни в тези краища, нямат право да взимат отношение.

След дълги житейски перипетии и почти пълно разоряване Веркович умира, без да може да докаже автентичността на песните.

Разгорещените спорове около сборника утихват за дълго. През 80-те години на миналия век се появява негово фототипно издание и това предизвиква голяма дискусия. След дългосрочно анкетиране в Родопите Тодор Ризников изразява убеждение в тяхната автентичност.

През 1991 г. излиза монографията на Иван Богданов „Веда Словена и нашето време“ – един от най-сериозните опити да бъде доказана автентичността на цикъла.

През 1997 г. излиза и двутомно издание със съставител писателя Борис Христов. Неговите проучвания стават по-късно основа за сценария на документалния филм.