Фернандо Бония – посветен на професията инженер, който има добро семейство, преживява най-интензивните почивни дни през живота си заради Естефания Браун... една прекалено красива и интелигентна жена, за да е истинска.

Това, което започва като случайна среща, в една обикновена събота, по пътеките на супермаркета, приключва с животински сблъсък на страсти, които не ги оставят до сутринта на следващия ден.

Фернандо не е мъж, който може с лекота да изневерява, нито пък му е приятно да пази тайни. Както изглежда, този единствен негов грях може да остане в миналото след разговор между двамата по време на закуска. Те са наясно, че случилото се може да се определи само като бягство от ежедневието, но са решени да се върнат към живота си.

Фернандо се връща при семейството си, без да подозира, че от мига на раздялата им, Естефания е посветила всеки миг, за да го следи, да го тормози с обаждания и все по-задушаващи изяви.

Отчаян от тормоза и постоянното натрапване на жената, една нощ Фернандо спори с нея много разгорещено, без да се контролира и без да подозира до къде може да стигне.

На следващия ден, събуждането му е ужасяващо: той лежи в локва кръв, а Естефания е до него мъртва. Да се отърве от трупа и да изчисти кръвта му отнема цялата сутрин.

В края на деня, съвестта на Фернандо е толкова мръсна, колкото и ръцете му. Той намира утеха в идеята, че е спасил семейството си. Въпреки това, кошмарът за него не свършва. Сутринта на този ден, Матилде – неговата шестгодишна дъщеря, занася на баща си, играейки си на пощальон, кореспонденция, която се е появила под вратата.

Фернандо отваря плика, а в него открива една бележка, в която пише: „Не ми харесва какво направи с тялото ми. Днес, в шест часа, отиди на мястото, посочено на картата. Дори не си и помисляй да не дойдеш.“

Следобеда, Фернандо излъгва съпругата си, за първи път в живота си. Той иска да се измъкне
от къщата си, за да може да отиде на време на мястото, споменато в писмото.

В шест часа вечерта, той пристига в тъмен салон, в който изведнъж се пуска прожектор и като остриета на гилотина се появява на екрана хроника на убийството, което Фернандо е извършил предната вечер.

С ужас в очите, Фернандо не можФернандо и на Естефания са обединени от страха.
Един страх, на който трябва да се поддадат, или може да се случи нещо по-ужасно.

С всеки изминал миг, с всяко изпитание, жената изпълнява своето отмъщение, което е планирала години наред... след травма в детството, в която Фернандо, без да подозира, е изиграл главната роля...