Превод и субтитри: mike28
Страна: Китай
Резюме: Вземете стиха на Джан Цзю-лин: “Тук без теб сама останах, тъжно идват ден след ден./ Виждам нишки върху стана, неразплетени от мен.” Вземете духа на “Като гореща вода за шоколад” на Алфонсо Арау; страстта от “В настроение за любов” на Уон Карвай и драматичната природа на Куросава. В тази особена смесица по китайски витае и “Пътят към дома” на Джан Имоу. С филигранна емоция се разказва историята на любов, траеща цял живот. Инженерът Юшен пристига при майка си в родното село за погребението на баща си. Оттук тръгва историята на родителите му, случила се през 50-те години. Ди (Джан Дзъй, “Тигър и дракон”) се влюбва в новопристигналия млад учител. И напук на договорените бракове изразява любовта си. Това е. В “Пътят към дома” порцелановата визия на Джан Имоу не само разкрива подтеми, но и съвършено звънти. Знамето дискретно е подменено с тъкано червено платно за късмет; пътят води само към обичания човек; черно-бялата съвременост отстъпва на цветните спомени. Почти нищо не се изрича. Каквото и да се случи, вечните нишки на любовта говорят сами. И остават неразплетени върху стана.