Рьока е разтърсена от лавина панически съобщения от майка си. Екранът на телефона ѝ мига с тревожни думи, но съдържанието остава загадъчно. Майка ѝ, задъхана и объркана, настоява да не напуска стаята си. Гласът ѝ трепери, но отказва да обясни какво точно се случва — „Няма думи, които да опишат това...“

Докато Рьока се опитва да разбере какво става, атмосферата се сгъстява. Навън — мъгла. Въздухът — тежък. А на покрива на сградата, нещо се движи. Огромно. Непознато. Живо.

Светът може би е на прага на край. Или на ново начало.