Изключително красива и зряла история от Миядзаки.
„Вятърът се надига“ е силно измислена версия на ранните години на авиационни инженери Джиро Хирокоши и Тацуо Хори... с много силен акцент върху Джиро. Фактът, че Хияо Миядзаки би направил такъв филм, не е чак толкова изненадващ, тъй като в няколко от филмите си (като „Porco Rosso“) той сякаш е имал наистина сантиментално отношение към ранните самолети. Въпреки това, бях малко изненадан, когато научих за филма, тъй като самолетите, които тези двама мъже са правили за Mitsubishi, са били важни компоненти на изключително националистичната японска армия от 30-те и 40-те години на миналия век... епоха, която мнозина вероятно биха предпочели да забравят.

Не е изненадващо, че това е филм на Миядзаки, който изобщо не е предназначен за деца. Всъщност, не бих си правил труда да го показвам на по-младата публика... ще им е скучно. Плюс това, някои родители биха възразили срещу цялото това пушене и ругатни... и няма нито един Тоторо или летяща вещица! Що се отнася до мен, разбирам, че много японски анимационни филми НЕ са предназначени за деца и това изобщо не е лошо. В този случай, Studio Ghibli успя да направи един от най-прекрасните си филми - „Вятърът се надига“. На места е изключително трогателно, особено когато става въпрос за съдбоносната романтика на Джиро. Всъщност, филмът на практика крещи качество през цялото време и изобщо не е изненадващо, че беше номиниран за „Оскар“ за най-добър анимационен филм. Струва си да се види.

Между другото, скандалният японски Zero на Джиро беше интересен, защото до края на войната почти всеки един от тези самолети беше унищожен... и се чудя как се е чувствал по този въпрос. По ирония на съдбата, един от малкото оцелели Zero-та го е направил, защото е бил заловен и откаран в Щатите за тестване и оценка.