За да се измъкне от уморителната си работа, Мурата намира спасение на близкия стадион. Докато игрите в действителност са вълнуващи, причината той да продължава да се връща, всъщност е гяру - на име Рурико. Тя е студена, точно като бирата, която сервира, но дълбоко в себе си е душичка. Като първият й редовен клиент, Мурата разкрива топлината зад мразовитото й поведение и срещите им разсмиват стадиона и може би дори техните души.