Армандо и Алехандра са пред нейния хотел, в колата му...

Армандо: Бих искал да ме информираш как вървят нещата в Каракас. Ако имаш някакви въпроси или някакви съмнения, бих искал да ми се обадиш незабавно и ако го няма в договора, можеш да разчиташ на Екомода и на мен, безусловно.
Алехандра: Бих искала да се върнеш в Каракас и това няма нищо общо с договора.
Армандо: Разбира се, ще се върна в Каракас... какво си мислеше? Че толкова лесно ще се отървеш от мен? Не, не, искам да те видя отново.
Алехандра (след като е гледала известно време Армандо): Надявам се връзката ни да не се ограничава само от договора. Искам да разчитам на теб в Каракас, бих искал да изкарваш повече време там, повече време с мен, след като вече си свободен...
Армандо: Разбира се, разбира се. Ще работят усилено, за да мога да се върна в Каракас скоро, наистина. Сега е време да отиваш в леглото и да си починеш. Утре ще те откарам до летището.
Алехандра (малко тъжна): Не, не се притеснявай, някой от хотела ще ме откара до летището. Хубаво е, че си вземаме довиждане сега.
Армандо: Но как? Няма ли да се сбогуваме на летището?
Алехандра (въздишайки): Не...
Армандо: Какво не е наред, Алехандра? (Алехандра се обръща на една страна, но той я хваща за брадичката и я обръща към себе си) Алехандра, какво има?
Алехандра го поглежда с поглед, който казва „искам да ме целунеш“.
Армандо (разчел погледа): Знаеш, че преди време при такъв поглед веднага щях да те разцелувам като луд.
Алехандра: Истината е, че ти все още си влюбен...
Армандо: Не, не, не... това, което изпитвах към Марсела свърши. Всъщност свърши преди доста време.
Алехандра: Не съм казала, че си влюбен в нея... Казах само, че си все още си влюбен. Има ли друга жена?
Армандо: Да, да, има друга жена, в която съм дълбоко влюбен.
Алехандра: И тази жена е много интелигентна, ти ѝ се възхищаваш, ти говориш непрекъснато за нея – защо не ми каза?
Армандо: Защото зад всичко това има една история, която, ако я знаеше, никога нямаше да искаш да ме видиш. Нараних тази жена твърде много и си мисля, че животът ми няма да е достатъчен, за да си платя за щетите.
Алехандра: Ако вярваш в моята интуиция, мога да ти кажа, че тя те обича. Ти излъчваш такава енергия, която я кара да те хвали постоянно и още повече, когато ти говориш за нея.
Армандо: Само ако знаеше, Алехандра, какво ѝ причиних, то не може да се опише с никакво чувство. Това, което ѝ причиних е непростимо.
Алехандра: Трябва да търсиш опрощение... може би го заслужаваш.
Армандо: Надявам се...
Алехандра: Късмет! И се надявам, че това (разговора в колата), няма да те спре да се върнеш в Каракас.
Армандо: Разбира се, че не... Скоро ще пътувам натам. Във всеки случай, харесва ми да съм край теб.

Армандо и Алехандра се прегръщат топло.

Алехандра: Грижи се за себе си.
Армандо: Ти се грижи за себе си.

След като му дава една последна усмивка, Алехандра отваря колата, слиза и се отправя към входа на хотела. Тя се обръща и поглежда още веднъж Армандо. След това тя влиза в хотела.

Армандо (викайки си сам): Какво правиш, Армандо Мендоса! Какво правиш? Току що изпусна една прекрасна жена! Какво ти става! По дяволите, знам какво става... (изпълнен със желание) Бети, моята Бети...

Армандо се отправя към дома си, без да подозира, че „неговата Бети“ е в компанията на секретарките и обсъждат какво прави той с Алехандра. Бети мълчи, предпочитайки да не говори за своите чувства. Всички са на мнение, че тя не трябва да седи така тъжна, а трябва да си намери мъж. Всички стигат до извода, че този мъж може да бъде само Мишел, най-подходящия кандидат. След това момичета си тръгват, а Бети остава в Екомода сама със своите мисли и дневника, където излива своите чувства.

Николас и Патрисия вечерят в един ресторант. Той след това я откарва до дома ѝ и очаква, че тя ще го покани да се качи в апартамента ѝ, но Патрисия слиза, след като се договаря с него за следващата сутрин.

На сутринта, Николас и Патрисия пристигат заедно с неговата кола пред Екомода. Там те виждат „групата“ да стои пред входа. Патрисия е с мокра коса и не иска да я видят с Николас. Тя се крие под седалката, но „грозниците“ се приближават до колата, виждат я и започват да ѝ се присмиват като отбелязва, че и двамата са с мокри коси и предполагат, че са изкарали заедно нощта. Тя се опитва да се защити, но дори и на Николас не му провървява с обясненията. Но все пак отбелязва, че те не трябва да се месят в живота на другите. Тази мисъл минава само през главата на Инес, но никой не иска да я слуша.

Момичета отиват да докладват на Бети. Те също така се притесняват за нея, защото изглежда, че тя не си е ходила у дома, а е нощувала в компанията. Бети ги убеждава, че си е ходила у дома, но е пристигнала на работа много рано.

Бети, която почти не е затваряла очи през нощта, отбелязва в дневника си, че ако разбере, че Армандо има връзка с Алехандра, за нея ще е по-добре да напусне компанията. Тя разговаря с Николас за отношенията му с Патрисия, като се опитва да му обясни, че Патрисия се интересува само от неговите пари. Николас ѝ отговаря, че е наясно с това.

„Групата на грозниците“ си мисли, че Армандо няма да пристигне на работа, но той пристига, а след него и Марио Калдерон. Те се затварят в офиса си. Сандра и Аура Мария се досещат, че сега Армандо ще разкаже на Марио какво е станало предната нощ и изпращат своя агент да подслушва на врата – това отново е Берта...